Хей - пожелай ми нещо оригинално, като го избереш от | Pojelai.EU |
Богат и качествен избор на специално измислени и написани пожелания и поздрави, които са изключително уникални за очаквани и не очаквани случаи. Изненадайте близки, приятели или роднини като им поднесете най-съкровенните си пожелания по случай празника им, който наближава и очакват трепетно с най-голямо въодушевление.
  1. Начало
  2. Разкази
  3. Интернерт измама и разочарования между тийнейджъри
razkaz

Интернерт измама и разочарования между тийнейджъри

видяно: 102 пъти
Интернетът е най-мащабното средство, което се използва за да се сдобиеш с информация, да бъдеш близко до най-близките ти хора и дори да се запознаеш с перфектния партньор. Но, както всяко нещо, той също крие опасности. Било то измамни схеми, начин да се добереш до секретна информация или дори и до проституция, продажба на органи и наркотици.
В днешната история ще ви разкажем за опасността от интернет запознанствата.

Бианка или както ще я наричаме ние - Боби, беше младо момиче на 16 години. Изключително умна, красива и не на последно място талантлива. Разполагаше, както всеки тийнейджър със свои личен смартфон и лаптоп, на които прекарваше свободното си време.

Беше нормален ден в училище. Контролни, изпитвания, дори имаше и свободен час, който прекара със своите съученици в близкото кафене до училището. Но днешния ден ще преобърне съдбата на Боби на 180%.
Боби и нейната най-добра приятелка - Мария се бяха уговорили, след училище да излязат на разходка по плажната ивица на океана в Лос Анджелис. Винаги отделяха един ден от седмицата, за да са само двете. Разговаряха с часове за проблемите си, естествено които можеше да има един тийнейджър в днешно време, обсъждаха модните тенденции и най-важното говореха за момчета.
Обсъдиха всички теми, но когато стигнаха до най-болната тема за всяка тийнейджърка, Боби стана малко странна и изведнъж замълча.
- Какво стана Боби, какво има? - попита я Мими, учудена от странното й поведение.
- Просто не знам как да го кажа или да постъпя - каза Боби, почти през сълзи.
- Спокойно, излей си го, пък ще го решим този проблем заедно както винаги до сега - каза Мими окуражаващо.
- Еми проблема си има даже и име - Ник! Но, той тази година завършва и е изключително сладък и готин. Тъпо е, че мога да му се наслаждавам само до края на учебната година и след това какво?
- Ха, сериозно ли харесваш онзи задръстеняк Ник? Извинявай, че се смея, но ти си толкова красива и мисля, че заслужаваш нещо повече от тъпака Ник.
- Да, благодаря. Именно заради това, не знаех как да ти го кажа, защото знаех, че ще реагираш така - каза с още по-голяма мъка Боби.
- Извинявай - каза Мими. Прости ми. Не исках да прозвучи така, ти си ми приятелка и щом харесваш Ник, значи уважавам мнението ти. Ще измислим начин да не се налага, края на учебната година да е последния път, в който ще го видиш.
- Да бе да - и как смяташ да стане? Не си магьосница, че да го накараш с магия да се влюби в мен - изсъска Боби.
- Ти намери начин да станете поне приятели в социалната мрежа на училището, пък аз ще проуча що за човек е и как можем да го накараме да се влюби в теб - прекърши кръсти Мими, сякаш и беше поставена свръхсекретна мисия, която няма търпение да изпълни.

И така разходката им приключи. Боби се прибра в къщи. След като вечеря със своите родители, се прибра в стаята си. Включи лаптопа си и започна да изпълнява първата стъпка от мисията на Мими. Намери Ник в мрежата и му прати приятелство.
"Очакване за потвърждение" - "Край, няма връщане назад" - помисли си Боби.
"Приятелството потвърдено" - почти веднага, след като го беше изпратила, тя прочете тези зелени букви срещу името на Ник. Разтреперя се и изпадна в паника. Първата и реакция, да пише на Мими, че е свършила нейната част от уговорката.

- "Мими, прие го. Прие го. Прие гооо!"
- "Какво? Какво?!? Чакай малко... успокой се и ми обясни!"
- "Ник прие приятелството ми. А сега какво?"
- "Пиши му!"
- "Да бе, луда ли си!!! И какво точно да му кажа?"
- "Например: Здравей!"
- "А не! И после какво - ще стоя като най-голямата задръстенячка и няма да знам какво да му кажа. Това ми стига. Приятел ми е и това е"
- "Не! Не си го и помисляй, ПИШИ МУ!!!"

Боби събра сили и целия си чар, и писа съобщение на Ник.
Разговорът се разви с такава скорост, че Боби погледна часовника на дисплея и видя, че вече 4 часа си пише с Ник, и не е запецнала като някоя тъпачка. "Не е чак такъв задръстеняк, както всички си мислят, най-вече Мими. Ха! Видя ли Мими, не е чак толкова лош избор" - помисли си Боби с усмивка, че е опровергала мнението на най-добрата си приятелка.

Измина една седмица откакто Боби си пишеше с Ник всяка вечер. Смееха се, дори и плачеха, когато станеше на въпрос за някой тъжен филм. Боби беше на седмото небе. Дори в училище се поздравяваше с Ник и си подхвърляха закачки, за които само те двамата знаеха. А Мими, продължаваше да събира информация за този прословут Ник, за който никой в училище, дори и съучениците му не знаеха и подробности около него. Но Мими беше упорита в мисията си и щеше да разбере всичко за него.

Началото на последния месец на учебната година настъпи. Боби влезе в последния учебен час за деня, но забеляза, че Мими я няма. Учуди се къде е, защото не й е казвала, че ще се чупи от последния час, както винаги. Тогава получи странен смс от нея: "Ще те чакам на нашето място, след училище". Боби се зачуди какво става, че е толкова странна.
Би последният звънец за край на учебните занятия и Боби изхвърча от класната стая. Отиде на плажа, там където винаги ходеха с Мими, когато искаха да са сами и да обсъдят важните теми за тях.

В далечината, Боби забеляза Мими да стои на един камък и да гледа към океана, изглеждаше супер натъжена и учудена.
- Какво има Мими? Защо си тук и какво става, по дяволите? Плашиш ме такава.
- Какво става ли, ами оказа се, че твоя любим, хич не е такъв за какъвто се представя пред теб - каза почти ядосано Мими.
- В какъв смисъл? - попита я Боби, изненадана от думите на приятелката си.
- В такъв че, тоя Ник е едно гадно същество играещо си с чувствата на хората.
- Как така? Лъжеш, само и само, защото не го харесваш и не искаш да съм с него! - каза й вече сърдито Боби.
- Не, не ме разбирай погрешно. Искам да си щастлива, дори и с тъпия Ник, но той е такова л*йно, че си нямаш и ни най-малка представа.
- Престани само да го обиждаш, а най-накрая ми кажи, какво толкова си научила, че говориш така за него.

Мими се успокои, пое дълбоко въздух и разказа на Боби, за това че се е срещнала с бившата приятелка на Ник, която и е разказала изключително грозни истории, които е преживяла с Ник. За това, как Ник я е унижавал публично, как се е гаврил с нея, как я е използвал, защото родителите й били заможни. И за капак на всичкото отгоре се е опитал да се възползва от нея без нейно съгласие.

Боби стоеше, слушаше и не можеше да повярва на това, което чува.
- Остави ме сама! - вече, крещеше Боби на Мими, която искаше да я настигне и да й каже, че няма да я остави сама, каквото и да реши.

Боби се прибра в къщи. Влезе в стаята си и започна да плаче.

Изминаха няколко часа в ридаене и накрая тя се успокои и реши, че трябва да провери дали всичко, което Мими и беше разказала е истина. Не можеше да повярва, че този Ник, който тя познава от разговорите им в социалната мрежа е такъв изрод, за какъвто го описваше Мим. Замисли план, как да провери всяка една подробност от разказаното й. Поиска телефона на бившата приятелка на Ник от Мими. Срещна се с нея и чу нейната история.
Но, не остави така нещата. Родителите й заминаваха на командировка в Ню Йорк за два дена, и тя реши, че сега е перфектния момент да разбере, дали всичко е лъжа или истина.

В съдбовния ден за Боби, тя покани Ник на гости в тях, под претекст, че й е писнало да общува с екрана, а иска да си поговорят на четири очи, както тя прави с Мими всяка седмица.

Звънецът изкънтя в къщата на Боби. Тя с разтреперани ръце отвори вратата и покани Ник да влезе.
- Нещо за пиене? - попита Боби.
- Да, вода ако може отвърна той, докато оглеждаше обстановката, в която се намира.

Разговорът премина изключително странно за Боби. Ник, не спираше да я разпитва за родителите й, за къщата, за това къде другаде имат имоти и още куп странни неща. "Може би просто се интересува за мен, защото му пука и иска да е с мен" - помисли си Боби.

Изпрати го до вратата и го попита:
- Искаш ли утре, отново да дойдеш да пийнем по нещо?
- О да, с удоволствие! - отвърна Ник, но този път някак по странно от обикновеното.

След като го отпрати, Боби веднага звънна на Мими, за да й разкаже как е минало.
- Ето казах ли ти, интересува се от парите ти! - отвърна яростно Мими.
- Не, той просто се интересува, защото му пука за мен! Утре отново ще дойде и ще видиш, че всичко, което казвате и ти и онова момче е пълна лъжа.
- Луда ли си! Отново си го поканила! Край, оправяй се сама, аз бях до тук, щом не ми вярваш, оставям те сама да си чупиш главата!
- Добре, прави каквото искаш! - каза Боби и яростно натисна червената слушалка на телефона си.

На следващия ден, Ник пристигна малко по-рано от уговореното, но Боби се беше приготвила 2 часа по-рано, ей така за всеки случай. Беше сложила на масата сок, бисквити и други дребни сладки и соленки, за да има какво да дъвчат докато си бъбрят. Разговорът започна нормално, но изведнъж от нищото, Ник се нахвърли върху Боби и започна да я опипва и да съблича дрехите й.
- Какво правиш? Разкарай се! - почти изкрещя уплашената Боби.
- Защо се дърпаш, миличка. Нали за това ме покани пак. - каза лукаво Ник.
- Разкарай се! Махай се от къщата ми! - и взе бухалката скрита зад дивана, която беше сложила там за всеки случай.

Ник уплашено облече тениската си и излезе от къщата.
Боби заключи вратата и се свлече на пода. Разплака се. Не можеше да повярва, че всичко е истина.

Отиде разтреперана до всекидневната, намери телефона си и позвъня на Мими. Няма отговор. Позвъня втори път, отново без отговор. И така три, четири пъти, все безуспешно да се свърже с приятелката си.

Тогава изведнъж тя чу звънеца. Стана рязко, разтреперя се и си помисли: "о, господи, Ник се е върнал за да получи това което иска. Той знае, че съм сама!" Боби отиде до вратата и попита кой е.
- Аз съм Мими, отвори ми! - Боби отвори и се хвърли ридаейки в прегръдките на най-добрата си приятелка.
- Господи, какво се е случило? Защо изглеждаш така? Какво ти е направил този извратеняк? Веднага след като, заредих телефона си, защото му беше паднала батерията и видях, че си ме търсила 6 пъти, хукнах насам. Знаех, че си с онзи тип! - каза разтревожено Мими, докато галеше главата на скъпата си приятелка.

Боби се успокои и разказа на Мими за случилото се.
- Съжалявам, че не те послушах. Такава глупачка съм - каза Боби засрамено.
- Няма за какво за съжаляваш, просто другия път, ако има такъв, просто ми повярвай. Аз искам най-доброто за теб.


Никога не вярвайте на фалшивите лица на хората в интернет, защото някои от тези случай завършват много по-грозно от това, за което ви разказахме днес.